0.00 лева

Megan G - книга със спомени

[1]
мой ред e да изкажа какво чувствам
от болката,сама на себе си съчувствам
Кошмарно е да мислиш за миналите дни,
потънала в разруха сред жалки старини,
спомени от деството изплуват на брега
стигат до сърцето виждам кръв по снега,
като водопад сълзите ми се стичат
като ораган през мен минават и се впиват
като повредена машина
от която не масло,а кръв тече с всяка година                             
И често от леглото поглеждам,небето,
мечтая да тичам волно из полето.
Бащата, някога винаги засмян,
вкъщи често пребираше се пиян.
Майката от болка и мъка състарена,
всяка вечер заспиваше  уморена.

[2]
Прекарах доста нощи в мислене безсънни
всякаш пропадах в ями бездънни
цял живот татко се борих със света
цял живот за да се измъкна от кълта
за да мога най-накрая гордо да изрека
твоята обична дъщеря да се нарека
Сега си променен доста озлобен
Сега си всякаш ледено студен
И от твоето проявено безразличие
всеки ден се борех за моето отличие
имаш две деца незаслужават това
нима за теб сме само част от света
Винаги стараехме се,татко за морал
да сме деца за пример,да сме идеал
такива които всеки родител би мечтал,
нo ти не оцени изглежда че си ни предал

[3]
книгата със спомените ми е отворена
искам да я прелиста или просто да е затворена,
когато гледам родители с децата си
се мъча да си спомня от книгата лицата ви
не че лошите от приказката ви наричам
доста материално сте ми дали неотричам
но не се нуждая само от злато и пари
искам  да сте ми и приятели добри
и всеки ми приказва за някакъв си смисъл,
а всъщност от сърцето си одавна ме отписал.
книгата с годините е вече пожълтяла
страниците скъсани,а приказката запустяла
не съм дъщерята за която сте мечтали
съжелявам израснах по шибаните квартали
кофти гледка е човече целият живот
дали някога и за мен ще има антидот

[припев]

Колко много мечти  отлетяха!
Колко болка очите ми видяха!
Колко учих - а нищо не зная!
трябва ли ми удар за да се осъзная