0.00 лева

Започвам тихо сутрешна молитва за едно дете
за дете,което се моли да открие нечие добро сърце

1
Улично детенце пак протяга празни шепи
каква мъка се четеше в очичките му слепи
ръце протягаше високо горе в небесата
така и не достигна поне за миг светлината
за стотинка молеше забързаните властни хора,
а стената до него му беше най-близката упора
студат от доста време му е верен приятел и другар,
а залакът исъхнал бе най-любимият му дар

Душата малка тъжна и болезнено ранена
от скръб течеше с кръв всяка негова вена
той-просто търси и чака от господара си пощада
но остава роб и получава  болка и забрава
сърцето му тупти надежда мъничка съзира
но вятърат студен я сковава и  раздира
и тази вечер е само и пак се чува детски плач
къде е мама и татко си мисли в този късен час

2
знаеш ли както си вървях от тъмният ъгъл
появи се това хлапе,като снимка от гугал
то бешо малко свило се цялото на две
до горе заровено от мръсни гадни фасове
исцапано от вън ,а от вътре като фея чисто
след всеки ден до бог беше все по близко
изправи се погледдна ме с големите си очи
и видях как вътрешно от болка крещи

сърцето в този миг всякаш вече не туптеше,
a хлапето само с мисли до ухото ми шептеше
Без вина е виновно и без грях чувства срам!
изпъдено на вън там  само  как е оцеляло сам
като вълк от мъка вие, като таралеж от страх се свило
отивайки си от този свят иска да чуе нещо мило
солената сълза слива се с гореща кръв
в белият сняг прави голяма дупка с кървав кръг

3
чуда се за кое ли повече се моли
да уживее утрешният ден или да спре да се бори
тъжна зимна улична нарисувана картина
от художника безмилостно тя е съживена,
но за момчето вече е прекалено късно,
защото хората постъпиха прекалено  мръсно
художника с четката по листа довърши
нарисува детето и как животът му свърши

хеу,ангелче недей да плачеш ти
спри избърши ,свойте сълзи
бог не е с теб,но аз съм тук
вече не си сам ще бъдеш друг